Абдулманап Нурмагомедов! Човекът, който си продаде 4-те бика, за да създаде световни шампиони

В памет на Абдулманап Нурмагомедов!

Абдулманап Нурмагомедов, това е човек, през чиито ръце са минали десетки известни спортисти. Той беше един от най-добрите треньори в Русия. На младини става успешен спортист и уважавана фигура в спортната индустрия. Днес ще си спомним житейския път на най-достойния представител на дагестанския народ и е възможно да научим нещо ново за този легендарен човек.

• Първи стъпки и спорт

1962 г., село Силди в Република Дагестан, 10 декември. Главата на семейство Нурмагомедов, Магомед, държеше в ръцете си бебе, което той и съпругата му нарекоха Абдулманап. Освен него в семейството имаше още 5 деца. За съжаление, поради тайната на този народ, имената на сестрите са неизвестни на обществеността, но братята се казваха Али, Нурмагомед и Абдулнасир.

Бащата на семейството бързо ги премества от Силди в Кироваул, където Абдулманап прекарва целия си живот. Още когато беше малък, нашият герой влезе в залата по борба и бързо стана неразделна част от нея. Треньорите забелязаха, че момчето владее добре техническата част на дисциплината, което го улесни в научаването на нови техники. Резултатът е известен на всички - той става майстор на спорта на СССР по борба.

• Военна служба, джудо и самбо
  

Учебните години преминаха съвсем нормално: уроци, домашни, спорт и помощ в къщата. След дипломирането си, от 1981 до 1983 г., Абдулманап отива да служи в 40-та армия. Така се случи, че по онова време войната в Афганистан беше в разгара си. Нурмагомедов, благодарение на своята дисциплина и спортни умения, бързо напредва до чин старши сержант и му е възложено да води физическа подготовка на младите войници, преди да бъдат изпратени на война.

Тук се запознава с капитан Литунов, който има титлата майстор на спорта по джудо и самбо. Те тренираха непрекъснато заедно, а 19-годишното момче от Дагестан след това се бори с много трудности срещу опитния 30-годишен офицер. Благодарение на това познанство бъдещият треньор се влюби в нови дисциплини и продължи да ги практикува след демобилизацията.

Интересен факт: По време на службата, когато се обучаваха младите кадри, всеки месец се извършваше форсиран марш от 46 км. Абдулманап Магомедович си спомня, че от 150 души 7-8 момчета, водени от него, стигнаха до финала.

• Студентски години и преход към големия спорт
  

След армията Абдулманап научава, че по-големият му брат Али е отишъл да учи в Полтава, където се намира Полтавският кооперативен институт, и той, заедно с втория си брат Абдулнасир, също решава да отиде там. След като получи диплома "Счетоводител-икономист", днешният ни герой продължава да спортува, а Абдулнасир решава да остане там да живее.

Именно тук Абдулманап се срещна с бъдещия си приятел Вадим Кадзаев. Те тренираха заедно в един и същи клуб, ходеха на тренировъчни лагери в Крим и участваха в състезания. Те бяха обучени от заслужили треньори в лицето на Петър Бутрий и Владимир Невзоров (шампион на СССР по самбо). Под тяхно ръководство Абдулманап не само получи сериозна база от знания за бъдеща треньорска дейност, но и стана шампион на Украйна по самбо и джудо. Но той трябваше да спре професионалната си кариера поради наранявания и да се върне в родината си.

Интересен факт: Освен бойни изкуства, спортистът се е занимавал и с футбол. Играл е за полтавския Кооператор. Вече в Дагестан той проведе състезания между селата, оглавявайки отбора на родния си Кироваул

• Завръщане у дома: собствена зала, позицията на треньор и първите шампиони

В края на 80-те години Абдулманап се завръща в Кироваул. Първо той получава работа в малък магазин, където става управител, а след това е избран за ръководител на държавното стопанство. Освен това той се занимава със скотовъдство, но всичко това не е нещото, което може да нарече „призвание“. Ето защо му хрумва идеята да отвори собствена тренировъчна зала. Откривайки порутена сграда, той продава целия си добитък / 4 бика / и инвестира във възстановяването на халето. Сам си направил ремонта, но имало и желаещи да помогнат.

„Когато открих този фитнес, имаше счупени прозорци и никой не го искаше. Предадох всичките си вещи на събирателния пункт. Животни, бикове. С тези пари започнах варосване, смяна на стъкла, закачане на мрежа и започнах ремонт отвътре. Хората ме помислиха за луд.“, споделя Нурмагомедов в интервю.

В резултат на това залата била готова и първите студенти започнаха да идват в нея. Обучението започва през септември 1987 година. Между другото, първият ученик на Абдулманап беше неговият по-малък брат, който спечели първо място на Световното първенство по самбо през 1992 година. В лицето на главния треньор нашият герой направи своето „Училище Абдулманап Нурмагомедов“ практически най-доброто в Русия и затова спортисти от целия съюз започнаха да се стичат към него.

• Активно участие в развитието на спорта в Дагестан

Освен в своята школа, известният треньор работи и с млади спортисти в Международния дагестанско-турски колеж, а по-късно и в Младежката спортна школа. Той се сблъска с трудна задача: организирането на първенството по самбо на Дагестан, с което се справи отлично.

Нурмагомедов участва и в организирането на световното първенство в тази дисциплина. Още през 2008 г. той отвори по-голяма зала, където стана главен треньор. Абдулманап започна да обръща много внимание на един от синовете си, Хабиб, за когото първоначално мечтаеше да стане джудист, но интересите на момчето към смесените бойни изкуства принудиха баща му да промени плановете си.

Интересен факт: Абдулманап е култивирал борбения дух в сина си Хабиб по различни начини. Така например на 5 години го кара да се „бори” с огромна селска гъска, а на 9 – с циркова мечка.

• Последните години от живота

Абдулманап Магомедович беше известен почти в целия свят. Той беше добре известен в ММА индустрията и мнозина го смятаха за най-добрия треньор, тъй като под негово ръководство бойците станаха изключително успешни. Сред най-добрите протежета на Абдулманап можем да подчертаем: Магомедрасул Алиев, Ибрахим Магомедов, Елдар Алиев, Магомед Магомедов, Рустам Хабилов, както и момчетата, добре познати на всички - Ислам Махачев, Хабиб, Зубайра Тухугов и много други. Общо той доведе 18 състезатели до шампионски статус.


На стари години той искаше да седи на брега на морето и да разказва на внуците си за това, което е важно в този живот, за да израснат достойни хора. Но в средата на април 2020 г. стана известно, че Абдулманап Нурмагомедов е откаран в една от болниците в Дагестан и е диагностициран с пневмония. Лечението отне много дълго време и за да могат най-добрите лекари да се погрижат за здравето на баща му, Хабиб му организира самолет до Москва.

Там го диагностицират с коронавирус и го лекуват, но сърцето на мъжа не издържа. Освен това голяма част от белите му дробове бяха силно увредени от инфекцията. Хирургия, кома, вентилатор. Известно време имаше надежда, че ще оцелее, но на 3 юли обществеността научи за смъртта на великия човек.

Погребението на Абдулманап се състоя в родното му село. На церемонията присъстваха огромен брой хора, въпреки бушуващата пандемия. Честен, макар и строг, но добросърдечен човек с непоклатим авторитет, той си отиде от този свят, възпитал десетки шампиони, възпитал достойни деца и с неизмерим принос за развитието на спорта в цялата страна.

• „ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СМЕ ГОТОВИ ДА УМРЕМ.“ - Абдулмана Нурмагомедов
  

По време на кариерата си Абдулманап Нурмагомедов е постигнал почти невъзможното. Той тренира 18 световни шампиони, а синът му стана най-силният боец в UFC. Името на Нурмагомедов-старши е записано в Книгата на рекордите на Русия като треньор, обучил най-много шампиони по бойно самбо.

Той основа училище, което даде път на стотици млади хора към големия спорт. Известни бойци от цяла Русия дойдоха да го видят. И в UFC, благодарение на екипа на Нурмагомедов, те започнаха да подчертават специална „руска“ бойна тактика, чрез перфектно изпълнена борба и задържания.

Легендарният треньор беше пълен с амбиции и планове. Той се надяваше да помогне на сина си да завърши кариерата си без нито една загуба на професионално ниво. И вече подготвяше Ислам Махачев да го замести, който трябваше да поеме шампионския пояс след Хабиб.

„Искам да посрещна старостта с внуците си, на брега на морето, разказвайки им за това, което смятам за най-важно, необходимо, полезно в живота. Мисля, че това е добра старост. Но всичко може да приключи утре. Не знаем колко дълго ще живее човек. Трябва да сме готови за факта, че днес или утре може да ни отнесат, за да ни погребват. Трябва да сме подготвени за това. И в това няма нищо лошо. Ние идваме на света и го напускаме.“, каза Нурмагомедов-старши в интервю.

• Постижения:

-Майстор на спорта на СССР по свободна борба
-Почетен треньор на Русия
-Старши треньор на националния отбор по бойно самбо на Дагестан
-Украински шампион по джудо
-Украински шампион по самбо

"Прощавам на Конър Макгрегър. Всичко е в миналото. Ще трябва да направим анализ на всичко, което се случи и да си вземем поука. Говорих с по-възрастните и по-мъдри хора в страната ни и решихме да се извисим. Надяваме се, че това ще бъде добро за нас. Ако Бог го пожелае. Каня го да дойде в Дагестан. Вече казах, че съм простил всичко, защото за мен важното е да имаш добро сърце.", каза Нурмагомедов през 2018 година.

Абдулманап е от хората, за които човек трудно може да каже лоша дума. Той винаги се държеше на ниво, проявяваше мърдост и сдържаност. Почти никой не говореше лошо по негов адрес, а и самият Нурмагомедов не даваше поводи за нещо такова.

Той даде всичко от себе си на спорта и днес неговите ученици доминират на най-високо ниво. Да почива в мир!!!