Яник Кумбаски: Не ми пука, счупи ми ръката, след 20 секунди съм европейски шампион

Яник Кумбаски стана първия българин - европейски шампион по бразилско жиу-житцу. Той завоюва златен медал в своята категория, ултра-тежка, на бели колани по време на Европейското първенство по БЖЖ, което се проведе в Лисабон в края на януари. Повече за него и пътя му до титлата, може да разберете от самия Яник.

Здравей, Яник. Би ли се представил с няколко думи.

На 23 години съм от град София, по професия съм охранител.От малък съм спортист, в ученическите си години съм тренирал баскетбол, след това се захванах с фитнес и така до преди 2 години, докато не започнах да се занимава с жиу-житцу.

Историята на бразилското жиу-житцу в България започна да се пише от изминалите години насам, а твоето име е на първите страници, след като взе златен медал на бели колани на Европейското по БЖЖ в Лисабон. Какво е чувството да си първият златен европейски медалист в този спорт у нас?

Естествено, че се чувствам много горд от този факт, но да не забравяме,че това е и голяма отговорност.Не бяха и малко критиките които прочетох,но само аз си знам колко лишения и ограничения ми е коствало да стигна до тази така важна за мен победа! Бих добавил само, че да отидеш на такъв голям форум и да победиш – в това няма нищо случайно!
 
 
На състезанието участваха над 3000 човека. По традиция при белите колани надпреварата е най-голяма. С каква нагласа отиде в Лисабон и как стигна до първото място?

От самото тръгване мислех само за предстоящите ми срещи, бях тренирал много с момчетата от Real Pain, имах възможността точно преди заминаването да направя три дневен семинар с проф. Rodrigo Cavaca, Mayko Araujo, Marina Ribeiro и Karen Antunes, всичките световни шампиони ! Това определено ми помогна много за предстоящото състезание както в спортно-технически план, така и за увереността която придобих !

Преди да изляза на татамито бях спокоен, имах перфектно изградена стратегия за което съм изключително благодарен на Маyko Аraujo,имах подкрепата на моите съотборници Христо Христов и Тодор Желязков и това ми беше предостатъчно за да излезна и да направя това за което съм дошъл. Първият ми съперник беше доста внушителен, видях го като се качи на кантара (даже незнам защо му беше да го прави) тежеше 138 кг и по моя преценка над 195 см висок, бе олицетворение на Шрек в черен вариант. Срещата,естествено,не беше атрактивна и двамата искахме да вземем своята 1ва среща на голям форум, резултатът в крайна сметка беше 6:0 за мен (събаряне и вземане на гръб). Вторият беше доста по-приемлив на външен вид, г/д на моите килограми и ръст. Там битката беше при играта в стойка,личеше си,че е джудист по начина по който ми налагаше захвати и ме придърпваше, след дълго надлъгване успях да му взема гърба и да го хвърля,помъчихме се на земята още 1-2 мин и така свършихме, 2:0 за мен.На финала излязох с/у 160 килограмов гигант, това си беше борба за живота ми, а не за златния медал, наложи се да го sweep-вам и в последните 20 секунди при резултат 9:0 за мен, ме заключи на кимура. Чух ръката как изпука 4-ри пъти, но си казах на ум „Не ми пука, чупи я, след 20 секунди съм ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН“. Е не успя да ми я счупи, но станах 1ви !

Как започна да се занимаваш с бойни изкуства и защо в крайна сметка реши да се фокусираш върху жиу-житцу?

Винаги съм искал да се боря,6-те години в залата по щанги не ми бяха достатъчно удовлетворение и като много други исках да се докажа не само с визия, но и с умения. През 2010 година се запознах с Георги Зарков, за него знаех, че е много добър айкидист и треньор по традиционно джу-джитцу. Той е човекът който ме накара да облека за пръв път ГИ-то и да се боря.В началото бях скептично настроен към тази „борба с дрехи“, но след известен брой тренировки започнах да схващам каква е идеята и това ми хареса.В последствие ме запозна с Христо Христов(президент на БФБЖЖ) и започнах да ходя на тренировки в неговия клуб Real Pain където научих какво е Бразилско жиу-житцу.

Къде и с кой поддържаш форма и се готвиш за състезания?

Състезателната ми подготовка преминава в клуб Real Pain, като за играта ми в стойка се грижи Георги Зарков. В клуба 90% от момчетата се състезават, нивото на игра е най-високо за България, доказано е нееднократно на провелите се до момента състезания.

Наближават квалификациите за световното по жиу-житцу в Абу Даби, а след това има и ADCC състезание в София на 16-ти март. Ще вземеш ли участие и какви са ти целите след това?

Да,ще взема участие на квалификациите за световното в Абу Даби, мислите са ми съсредоточени изцяло към това състезание тъй като играя в нова дивизия и желанието ми е да се представя по възможно най-добрия начин. Целите са ми да подобрявам играта си и да вървя напред, а до къде ще стигна...само Господ знае !

Имаш ли някой, на когото да благодариш за подкрепата ти по пътя до тук?

Искам да благодаря на Георги Зарков, за това че ми е дал една много добра основа и продължава да ми помага и да ми вдъхва увереност, на Христо Христов за усилиятa и средствата които влага за развитието на БЖЖ в България, на момчетата от клуб Real Pain,защото без тяхното себераздаване и тяхната подкрепа нямаше да се представя толкова добре, на семейството ми,че вярваше в мен през цялото това време и не на последно място съм благодарен на Господ, че се прибрах жив и здрав !
 
Ти до скоро беше бял колан, а вече доказа уменията си и получи син, като по този начин ще се изправяш вече и срещу по-опитни състезатели. Какво би казал на момчетата, които биха искали да станат също златни медалисти в своята дисциплина?

Нужна е само вяра,упоритост и постоянство и резултатите ще са на лице!