Братята Пулеви: Баща ни все повтаряше да внимаваме с жените

Братята Кубрат и Тервел Пулеви са най-известните български боксьори в момента.
Кубрат е роден на 4 май 1981 г. в София, висок е 194 см и тежи около 112 кг. Започва кариерата си в ЦСКА и е многократен шампион на България. През 2008 г. печели европейска титла в категория над 91 кг, а на следващата година преминава в професионалния бокс и за сравнително кратко време прави шеметна кариера. До момента Кобрата има 17 победи, 9 от които с нокаут, и държи европейската и интерконтиненталната титла. След още една победа ще стане официален претендент за световната титла на Владимир Кличко. Почти сигурно Кубрат ще изиграе още един мач през другия месец.

Тервел е роден на 10 януари 1983 г. в София, висок е 189 см и тежи около 92 кг. Неговата кариера също започва в ЦСКА, но впоследствие преминава през НСА, "Академик", "Национал - София" и настоящия му клуб "Левски". Между 2004 и 2011 г. има само една загуба в България. Печелил е купа "Странджа", както и редица международни турнири. През 2010 г. става европейски вицешампион, а миналото лято стигна до бронз на олимпийските игри в Лондон. Наскоро поднови следването си в Софийския университет (специалност "Право"), което бе прекъснал заради олимпиадата. Дългогодишната му приятелка Диана Ненова е основна фигура в националния отбор по волейбол. Двамата имат син Калоян. Бащата на Кубрат и Тервел - Венко, е бил шампион на България в супертежка категория. Имат три сестри - Ана, Виктория и Боряна, които са по-големи от тях.

- Като сте започвали да тренирате бокс, баща ви е казал, че един ден ще станете шампиони. Как си обяснявате сега тези негови думи  като начин да ви мотивира или наистина е вярвал?

Кубрат: Със сигурност го вярваше, убеден съм в това. Ако не е вярвал, едва ли щеше да се занимава така с нас.

Тервел: Той явно е виждал, че имаме талант, и искаше да направи всичко възможно да се развием. Ходеше по доктори, специалисти, да пита с какво да ни храни, как да ни възстановява. Мислеше в перспектива и очевидно е имал големи планове за нас. Такова беше отношението му и към сестрите ни. Тях пък ги натискаше да учат чужди езици. Записваше ги на курсове по английски, немски.

- Какво най-често си спомняте от детството?

Кубрат: Много спомени имаме, повечето хубави.

Тервел: Имахме безгрижно детство, бяхме нормални палави деца.

- Кубрат призна пред “24 часа”, че като малки често сте предизвиквали на бой по-големите от вас...

Тервел: Като деца - да. След 6-и клас ме изключиха от училище и още на първия учебен ден в новото един ми се издърви. Аз го ударих, той падна на земята и всички разбраха, че с мене няма да им е лесно. В една нова среда си изграждаш авторитет, сдушаваш се със сродни на теб.

- Кой беше по-буйният от двамата?

Тервел: Е, това не може да се каже. Въпрос на ситуация кой как ще реагира. Но между нас не сме се били, имало е караници, замервания с предмети.

- Кои са най-важните неща, на които ви е научил баща ви?

Кубрат: Аз поне не мога да се сетя за едно или две неща. Всичко, на което ни е научил, е важно.

Тервел: Този човек не спираше да ни говори, да ни напътства за живота. Искаше да ни подготви за всяко нещо. Сега се сещам, че много ни говореше да внимаваме с каква жена ще се съберем. Това беше тема, на която много държеше.

- Какво ви съветваше по въпроса за жените?

Тервел: Няма нужда да навлизаме в подробности.

- Баща ви е бил шампион по бокс. Какво точно означаваше за него този спорт?

Кубрат: Той беше маниак на тема бокс. Другата му голяма страст бяха книгите - много обичаше да чете.

Тервел: Това му беше основното развлечение. Когато и да се приберем вкъщи, той си седеше с книжката.

Кубрат: Нали знаеш, има всякакви бащи. Някои са пияници, други - курвари, трети пък ходят по казина. И харчат пари по тия свои пороци.

Тервел: Порокът на баща ни беше четенето Площад "Славейков" му беше като втори дом и постоянно ни водеше с него по антикварни книжарници. Спомням си, че сме обикаляли с часове, докато намери книга, която го интересува.

Кубрат: По време на соца имаше много забранени книги, баща ми събираше такива и ги криеше в едни тайници у нас.

- Имало ли е проверки у вас?
Тервел: О, да, постоянно

Кубрат: Имаше доноси срещу него основно от съседи. По онова време всеки втори беше "ухо" на властта.

Тервел: Ама то всички знаеха, че баща ни събира най-различни книги. Той имаше над 10 хиляди тома у нас.

- Какво стана с библиотеката му?

Тервел: Запази се една малка част, другите се попиляха.

- Не прехванахте ли и от тази страст на баща ви?

Кубрат: Брат ми явно е прехванал.

Тервел: Чак пък толкова. Чета колкото да си взема изпитите. Ето тази сутрин почетох малко, но ми се приспа (смее се).

- Тервел, трудно ли е да съчетавате професионалния спорт със следването в университета?

- Да. Заради олимпиадата дори трябваше да прекъсна, но сега продължавам и се надявам да го изкарам докрай. Участието на олимпиада ми беше мечта и мисля, че всеки на мое място би постъпил така. На две олимпиади не успях да отида, но на третата се класирах и нямаше как да пропусна - това се случва веднъж в живота.

Кубрат: Е, някои по 5-6 пъти ходят, примерно Йордан Йовчев. Това е човекът олимпиада. Може да отиде на още 6 олимпиади и като треньор.

- Приятно ли ви е, че започнаха да ви сравняват с братята Кличко?

Тервел: За брат ми е напълно основателно да го сравняват с тях, но аз съм още много далече. Дори не си го мисля, защото не съм от тази величина.

- Какво е усещането да си на ринга, когато брат ти се бие?

Тервел: Тръпката е много голяма. Даже се притеснявам повече от него.
На последния мач с Устинов получи 1-2 по-тежки удара и направо не знаех какво ми става. Просто там всеки удар може да е последен.

Кубрат: Брат ми вижда всичко и затова преживява нещата. И на телефон да го гледа мача, пак ще разбере какво се случва. Докато при обикновените хора не е така - виждат, че пада някой на ринга, и се питат: "К'во му стана на тоя, да не се спъна нещо?"

Тервел: При всички случаи е добре, когато брат ми е до мен на ринга. Чувствам една допълнителна опора.

- Колко време прекарвате заедно?

Кубрат: Напоследък не толкова много, защото всеки си гони своите задачи и програмите ни са различни. Иначе всеки ден се чуваме по телефона.

- Откога живеете отделно?

Кубрат: Ами доста време стана вече, може би 6-7 години.

Тервел: Даже повече, но не сме имали проблем с това нещо.

- Поддържате ли връзка с трите ви сестри?

Кубрат: Да, но се виждаме по-рядко. И трите са семейни и имат деца, така че аз съм и вуйчо, и чичо.

- Как се обръща към вас синът на Тервел?

Кубрат: Вика ми чичо Кобра.

Тервел: Наскоро брат ми го даваха по телевизията и питах малкия кой е този на екрана. Той отговори - Кубрат Пулев, с една особена интонация.

Кубрат: А някой път ми вика само Кобра, все едно сме си приятели на една възраст. Но той каквото и да ми каже, аз го приемам, защото си го обичам като собствен син.

- Не ви ли се иска и на вас да си имате едно хлапенце?

Кубрат: Абе по едно време се бях засилил, но честно да ти кажа сега не бързам. Има време, все още съм много, много млад (смеят се и двамата).

Тервел: Още не е последен сезон

Кубрат: Даже има много сезони пред мен.

- Сигурно имате доста фенки, приятелките ви дразнят ли се?

Кубрат: Цял фенклуб - на Раковски 14 (пак се смее).

Тервел: И да се дразнят, какво можем да направим. Сигурно има някаква ревност, защото ни обичат.

- Как ви се отразяват принудителните раздели с половинките ви?

Тервел: Нормално.

Кубрат: Всяка една дистанционна връзка си има и положителни страни, стига да я владееш.

- Чувал съм, че трудно си намирате съперници за футбол на малки вратички. Защо така?

Тервел: Вярно е, няма много желаещи.

Кубрат: Просто като се изравни резултатът в мача, става малко дискомфортно за всички на терена (смее се). Ние двамата затова почти винаги играем в един отбор - да не се караме.

- Да си го кажем направо - страшно ли е да се играе с вас?
Кубрат: Някои може да ги е страх или да се притесняват нещо, знам ли.

Тервел: Във всеки случай в България ни е по-лесно да си намерим противници за футбол, отколкото за бокс.

Кубрат: Малко по-лесно (пак избухва в смях). Абе истината е, че имаме един приятел, бивш боксьор, който е така по-нахъсан. Та обикновено той събира група за футбол, която играе срещу нас. Но често се налага да прави смени, защото титулярите не издържат.

- Не е ли опасно и за вас самите да играете футбол?

Тервел: Да, защото сме професионални спортисти. Такива рискови спортове като ски, мотоциклети, футбол са противопоказни за нас.

Кубрат: На мен не ми е много позволено, но гледаме да се пазим. Пък то е божа работа дали ще стане нещо. Футболът е опасен за крака, колена, връзки. Макар че нашият футбол е опасен и за главите (смее се).

- Случвало ли се е разни здравеняци да ви предизвикват на улицата или в някое заведение?

Тервел: Има много провокатори, които ни знаят кои сме, и се пробват нарочно. Ето например наскоро един бутна с рамо брат ми, докато даваше интервю.

Кубрат: Да, после разправяха, че това било нагласено. Всякакви идиоти има.

Тервел: Научили сме се да се измъкваме от такива ситуации, защото няма смисъл от конфликти. А и определено уменията на ринга не ни дават повод да се правим на мъже по улиците.

Кубрат: Моето мнение е, че винаги ще има такива провокатори. Но какво да ти кажа - нито е да го удариш, нито е да не го удариш. Ако го удариш, трябва да го вкараш в болница, пускат се жалби. Ако пък не го удариш, почват да ти се качват на главата, сигурно си казват: "Я го виж тоя, големия боксьор, какъв балък е".

- Двамата били ли сте се по заведенията?

Кубрат: Нормално е, предполагам, че и на теб ти се е случвало.

Тервел: Имало е такива случаи. Различното при нас е, че хората ни знаят и искат да се премерят.

- По времето на най-мутренските години имало ли е пред вас дилема дали да не оставите спорта, за да влезете в някоя силова групировка?

Кубрат: Боксът ни съхрани и предпази от лошия път.

Тервел: От малки свикнахме с режима. Като състезатели на ЦСКА в спортното училище бяхме на пълен пансион и строга програма - сутрин закуска, тренировка, училище, обяд, училище, тренировка. Накрая се прибиращ вкъщи, хапваш и веднага заспиваш.

- Не е ли нормално за един млад мъж да предпочете по-лесните пари вместо монотонното блъскане в залата?

Тервел: Има много хора, наши връстници, които тогава избраха точно това. Но сега някои от тях са в затвора, други ги издирват за убийства, за грабежи. Просто при нас спортът имаше по-силно влияние и успя да ни задържи настрана. Всичко досега сме постигнали само с труд и много лишения.