Симеон Наковски преди MAX FIGHT 62: Излизам супер освободен и психически, и физически

В света на бойните спортове има бойци, които се борят за слава, и има такива, които се борят за нещо по-дълбоко. Симеон Наковски е от втората категория. Преди предстоящия си мач на MAX FIGHT 62, опитният български кикбоксьор споделя своя поглед върху спорта, мотивацията и това как възрастта променя перспективата на един боец.

"Настроението е екстремно, нямам търпение," казва Наковски за предстоящия си мач, който идва едва няколко месеца след голямата му победа в MAX FIGHT 60, като преди това се би и в MAX FIGHT 59.

"Ние за това тренираме. Така го усещам, че сега ми е времето да играя. Не мога да си губя времето да отлагам, да се настройвам, да чакам."

Абсолютно жаден за битки, Симеон се чуди на бойците, които протакат времето си:

"Има някои чакат през 5 месеца, през 6, през 10. Времето си минава. Излиза битка - разбираме се и я приемам. За къде да чакам. Времето няма да се върне."

Тази философия на постоянната активност е резултат от дълги години опит.

За Наковски времето за доказване е отминало, а сега е дошъл моментът да се наслаждава на спорта.

"Минаха тия времена. И мина този период, който да се доказвам на хората, на публиката. Излизам си. Аз вече съм го направил - вече съм се доказал. Всички знаят, че където играя, винаги се пълни. Винаги ми остават запомнени мачовете. Винаги публиката е на крака."

Тази увереност се превръща в психологическо предимство.

"Така че сега излизам супер освободен и психически, и много подготвен физически," обяснява той. "Излизам да го направя зa себе си, за синът ми и за семейството."

Такава промяна в мотивацията е естествена еволюция за опитен боец. А Наковски определено има опит в редица тежки битки, в които малцина биха имали куража да се впуснат, особено в тежките правилници, в които той участва.

Опитът на шампиона води до логичен съвет към младите бойци:

"Ако са решили да се занимават с това нещо, да го правят със сърце. Защото това е най-важното. Да го правят със сърце и да го правят за себе си, и за близките. Защото когато непрекъснато печелиш, когато си - така като се казва "номер едно", около тебе ще е пълно с хора и като загубиш... Тогава вече трябва да покажеш здрава психика. Да продължиш."

Правилникът, по който Наковски ще се бие е К-1 с ММА ръкавици. Въпреки че е без официален треньор по кикбокс, той не прави компромиси в подготовката си.

Демонстрирайки самостоятелност, която е показателна на зрелостта му като боец, Наковски споделя, че тренира с екип без треньор по кикбокс за предстоящата си среща:

"Кондиционно, се готвя с кондиционен треньор  - Бранко. А боксово с Крум Петров. Сам се подготвям за кикбокса, нямам треньор. По кикбокс тренирам с приятели. Помага ми Валентин Бенишев. Главно си тренирам с приятели и знам че нещата ще получат. Вярвам много силно."

Когато става въпрос за избора на противници, Наковски има ясна позиция.

"Никога не съм си търсил да ми ги редят, така че да са ми удобни. По-добре да изляза и да направим един равностоен мач. Пък вече по-подготвения ще спечели."

Тази честност към себе си и спорта го отличава от много други бойци.

"Мен като състезател, като гледам повечето с какви противници играят... мен ме е срам. Казвам ти го - мен ще ме е срам да се бия с такива. Удариш го, той падне...

Какво аз печеля като се бия с някакъв такъв?! Какъв ми е стимула да стана рано сутрин да тренирам или да тренирам по два-три пъти на ден? С такава статистика ставаш измислен герой."

Столичният боец не се страхува да изрази мнението си за тенденцията на някои бойци да се предизвикват в социалните мрежи и то особено такива, които предизвикват големи доказани имена без да са заслужили такава битка.

"Това е боен спорт. Има си заслуги в него. Не можеш току-така да ме предизвикваш и да спрягаш името ми. Няма как да ми доведеш аудитория от максимум 10 души и просто защото искаш да се направиш на интересен, да предизвикваш в интернет доказани бойци."

Спортът като спасение

Особено страстно Наковски говори за ролята на спорта в живота на младите хора.

"Спортът за мен ще помогне на всеки един човек във всяко едно отношение. Без значение дали ще е боен, дали някакъв друг. Просто движение и активност."

Той вижда спорта като алтернатива на множество съвременни проблеми.

"Спортът е спасение от лошия път на дрогата, от пътя на уличните побоища, на хулиганството. В такива времена живеем където млади хора изпадат в депресии, посягат към алкохол, към наркотици, към антидепресанти... Няма антидепресанти... Няма психиатри... Има просто спорт! Когат минеш през спорта мисленето ти става друго."

Въпреки това, Наковски не е сляп за потенциалните злоупотреби.

"Има хора, които тренират боен спорт, обаче не им помагат да си канализират агресията... Ами напротив - дава им едно фалшиво самочувствие. Не бива да се правиш на ербап на хора, които са под твоя ръст, твоите килограми и години. Защо не го правят с някой, който може да им окаже съпротива? Защото не можеш да си помияр и да се зъбиш на вълци."

Решението той вижда в правилното възпитание:

"Много важно е на първо място как ще се възпитали. От къде тръгваш, семейството... Просто родителите трябва да говорят с децата си. Да комуникират с тях. Да им обяснят кое е правилно, кое не е."

Приближавайки датата на битката, Наковски изглежда по-спокоен от всякога.

"Аз ще изляза, ще се бия на 100% както всеки път. Знам какво е да печелиш, видях какво е да губиш. Нали в това се състои спорта? Яд те е като загубиш и после тренираш за да спечелиш."

Тази философска зрелост прави от Наковски не просто боец, а истински представител на бойните спортове, където често доминират егото и шоуто, но той остава пример за автентичност и отдаденост на това, което прави. На MAX FIGHT 62 той няма да излезе само за да спечели мач, а за да покаже какво означава да бъдеш истински воин - един, който се бие със сърце, за семейството си и за любовта към битката.