На 13 ноември 1982 г. южнокорейският боксьор Дук Ку Ким се изправя срещу любимеца на американската публика Рей Манчини. За Ким е сбъдната мечта да се бие за световна титла в Лас Вегас. Но тази мечта завърши с трагедия, която преобърна света на бокса с главата надолу. Ким не е имал лесно детство. Израснал е в бедност, баща му е починал, когато е бил на две години.
Работил е като чистач на обувки, екскурзовод, всичко, което е носило пари. В крайна сметка е намерил пътя си на боксовия ринг. Нищо чудно, че се е бил така, сякаш животът му зависи от това. Преди битката срещу Манчини, той никога не се беше боксирал извън Азия. И това щеше да бъде първата му 15-рундова битка.
Мачът беше смразяващ. Рунд след рунд те се разбиваха. В 14-ия рунд, Ким получи десен удар от Манчини право в главата. Той падна по гръб върху въжетата. Стана, олюлявайки се, но реферът спря двубоя. Технически нокаут за Манчини. Минути по-късно Ким се срина. В болницата се оказа, че има масивен кръвоизлив в черепа му. Той почина пет дни по-късно. Беше само на 27 години.
Майка му отлетя за Америка, за да се сбогува. Малко след това тя се самоуби. Съдията, Ричард Грийн, се застреля осем месеца по-късно. Рей Манчини едва успя да си прости, въпреки че всички казваха, че е било инцидент. Той „никога не е бил същият“, каза неговият промоутър. Но имаше и промяна.
Смъртта на Ким показа колко опасен може да бъде боксът. И хората се вслушаха. Ето какво се промени:
Битките за световни титли бяха намалени от 15 на 12 рунда.
От бойците се изискваше да преминават през засилени медицински прегледи, като например мозъчни сканирания и сърдечни изследвания.
Правилата относно периодите на почивка, сътресенията и загубата на тегло станаха много по-строги.
Оттогава насам в Невада не е имало смъртни случаи в боксови мачове.
Историята на Дък Ку Ким не е просто трагичен инцидент в спорта. Тя е повратна точка. Напомняне, че зад всеки боксьор стои човешко същество със семейство, мечта и понякога с цена, която е твърде висока.